Български език и литература е училищен предмет от две части: езикът (фонетика, лексика, морфология, синтаксис, правопис) и литературата (теория, епохи, автори и произведения). Този преглед събира основното за припомняне.
Звукът е най-малката говорна единица. Буквата е неговият писмен знак. В българската азбука има 30 букви. Гласните звукове са 6 (а, ъ, о, у, е, и); буквите ю и я означават „йу“ и „йа“.
Гласни
а, ъ, о, у, е, и. Образуват сричка. Ударението пада върху гласна.
Съгласни
Шумни звучни (б, в, г, д, ж, з) и беззвучни (п, ф, к, т, ш, с, х, ц, ч). Сонорни: м, н, л, р, й.
АБВГДЕЖЗИЙКЛМНОПРСТУФХЦЧШЩЪЬЮЯ
Фиг. 1. Азбуката има 30 букви. Зелено: букви за гласни (Ю и Я означават „йу“ и „йа“). Червено: Й и Ь не означават самостоятелни гласни.Фиг. 2. Класификация на буквите и звуковете (шест звучни и беззвучни двойки; х, ц, ч нямат звучна двойка, сонорните нямат двойка).
Звучни и беззвучни двойки
Звучни
б
в
г
д
ж
з
Беззвучни
п
ф
к
т
ш
с
Промени на съгласните
Уподобяване по звучност: звучна пред беззвучна става беззвучна (влак → [флак], вдъхвам → [фдъхвам]), а беззвучна пред звучна става звучна (сбор → [збор], футбол → [фудбол]).
Оглушаване в края на думата:град → [грат], мъж → [мъш], зъб → [зъп].
Редуване на гласни: я/е (бял – бели, хляб – хлебове) и изпадане на гласна (ден – дни, орел – орли). Безударна гласна се проверява с форма, в която е ударена.
Сричка: в българския гласната е сричкообразуваща. Колкото гласни, толкова срички: ла-сти-вич-ка (4). Пренасяне – по срички; една буква не се оставя на реда.
Ударение
Свободно и подвижно: главА – глАви, водА – вОди. Различава значения: зАмък – замЪк, атлАс – Атлас.
Лексикология и фразеология
Значения на думата
Пряко и преносно значение: златен пръстен – златно сърце.
Многозначност (полисемия): коса (на главата, сечиво).
Омоними – еднакво звучене и писане, различен смисъл: ключ (за врата / ключ на песента), лък (оръжие / зеленчук).
Устойчиви словосъчетания с цялостно значение: бия камбаната, камък ми падна от сърцето, търся игла в купа сено, правя от мухата слон. Не се превеждат буквално и не се променят свободно.
Словообразуване
Фиг. 3. Състав на думата: представка + корен + наставка + окончание.
Наречие – обстоятелствено (бързо, утре). Предлог (на, в, с, за). Съюз – свързва части: съчинителни (и, но, или), подчинителни (че, защото, ако).
Частица (не, да, ще, нека). Междуметие (ах, ей).
Синтаксис и пунктуация
Простото изречение
Главни части: подлог (кой? що?) и сказуемо (какво прави?).
Второстепенни: допълнение (пряко/непряко), обстоятелствено пояснение (място, време, начин, причина, цел), определение (какъв?).
По цел на говоренето: съобщително, въпросително, подбудително, възклицателно.
Прости изречения могат да са пълни/непълни, двусъставни/едносъставни (Вечер е. Вали.).
Фиг. 6. Части на простото изречение.
Сложното изречение
Съчинено
Равноправни части: съединително (и), противоставително (но, а), разделително (или). Пример: Вали, но не ни пречи.
Подчинено
Главно + подчинено изречение: подложно, допълнително, определително, обстоятелствени (причина, време, условие, цел, следствие, отстъпка, място, начин).
Условно: Ако дойдеш, ще се радвам. Причинно: …защото…. Целно: …за да…. Отстъпително: …макар че….
Смесено сложно изречение – и съчинение, и подчинение.
Запетая – основни правила
Между части на сложно изречение – винаги, освен при съединителни и/или/ни без повтаряне.
Между еднородни части без съюз и пред но, а, ала, ами; пред и – само ако се повтаря (и… , и…).
При обръщение (Иване, ела!), вмъкнати думи (впрочем, според мен), междуметия.
Пред подчинително съюзно изречение (че, защото, който).
Тире – при пропуснато сказуемо или за пояснение; двоеточие – пред изброяване, пряка реч; кавички – пряка реч, заглавия, цитати.
Правопис
Най-чести грешки. Членуване на мъжки род, ъ/а в окончанията, ят/я, слято и разделно писане, големи букви.
Членуване на мъжки род
Пълен член -ът/-ят – когато думата е подлог: Ученикът чете. Учителят влезе.
Кратък член -а/-я – във всички други случаи: Видях ученика. Говоря с учителя.
Вместо -ът се пише -ят при думи на -й и -тел: край – краят, учител – учителят.
Проверка: замени с той. Ако думата може да се замени с той – пълен член.
Фиг. 7. Как да избера между пълен и кратък член.
Окончания и ятова гласна
Глаголни окончания: 1 л. ед.ч. е -а/-я (чета, правя), 3 л. мн.ч. е -ат/-ят (четат, правят). Различавай ги от 3 л. ед.ч.: чете, прави.
Ятова гласна: пише се я, когато при промяна на формата или при думи от същия корен се редува с е: бял – бели, хляб – хлебен, цвят – цветя. Проверява се с форма, в която се чува е.
Сложни случаи
Правило
Примери
Не с глагол – разделно; слято само при глаголи, които не се употребяват без не
не искам, не знам; ненавиждам, недоумявам
Не с прилагателно и причастие – слято, когато думата е определение; разделно, когато се противопоставя или има пояснение
непрочетена книга; не толкова добър, а лош
Не със съществително – слято, когато значението е ново; разделно при противопоставяне
неуспех, неудобство; не успех, а провал
Най- и по- – винаги с тире
най-добър, по-голям
Съединителна гласна в сложни думи: -о-, -е-
водопад, пътеводител
Удвоени съгласни – при съвпадение на края на представката и началото на корена
беззвучен, въззвание, раззеленявам
Главни букви
Собствени имена, начало на изречение, заглавия, фирми, организации, празници (Коледа, Гергьовден), имена на звезди, планети.
Малки букви: дни, месеци, националности (българин, френски).
Част II · Литература
Фиг. 8. Опорни години в историята на новата българска литература (мащабът е приблизителен; ос от 1750 до 1960 г.).
Литературна теория
Родове и жанрове
Род
Особеност
Жанрове
Епика
Разказва за събития; има сюжет и герои
роман, повест, разказ, поема, басня, епопея
Лирика
Изразява чувства, настроения; субективна
ода, елегия, сонет, химн, балада, епиграма
Драма
Действие в диалози за сцена; конфликт
трагедия, комедия, драма
Фиг. 9. Литературни родове и техните жанрове.
Сюжет и композиция
Фабула – събитията във времева последователност; сюжет – художествена подредба.
Фиг. 11. Стихови стъпки: разположение на ударението.
Рима
Схема
Описание
Съседна
а а б б
римуват се два последователни стиха
Кръстосана
а б а б
римуват се през един стих
Обхваща (охранителна)
а б б а
външните стихове се римуват, вътрешните също
Литературни направления
Направление
Същност
У нас
Романтизъм
Идеал, свобода, изключителен герой
Ботев, Вазов
Реализъм
Типични герои в типични обстоятелства
Вазов, Каравелов, Йовков
Символизъм
Намек, музикалност, тайнственост
Яворов, Дебелянов, Траянов
Модернизъм
Нови форми, вътрешният свят
Далчев, Гео Милев, Радичков
Възраждане
Края на XVIII – 1878 г.
Литературата служи на националното самосъзнание, просветата и борбата за църковна и политическа свобода.
Портрети
Паисий Хилендарски
Роден
ок. 1722, Банско
Починал
след 1773
Занимание
монах, книжовник
Основно дело
„История славянобългарска“ (1762), начало на Българското възраждане
Манастир
Хилендарски, Света гора
Васил Левски
Роден
18 юли 1837, Карлово
Починал
18 февруари 1873, София (обесен)
Прозвище
Дяконът; Апостолът на свободата
Дело
Вътрешна революционна организация (ВРО)
Идея
„Чиста и свята република“
Христо Ботев
Роден
6 януари 1848, Калофер
Починал
20 май 1876, Врачански Балкан
Занимание
поет, публицист, революционер
Издания
в. „Дума на българските емигранти“, в. „Будилник“, в. „Знаме“
Основни творби
„Хаджи Димитър“, „На прощаване“, „Борба“
Ключови фигури и произведения
Автор
Произведения
Накратко
Паисий Хилендарски
„История славянобългарска“ (1762)
Начало на Възраждането. „О, неразумний юроде, поради что се срамиш да се наречеш болгарин?“
Софроний Врачански
„Неделник“ (1806), „Житие и страдания грешнаго Софрония“
„Неделник“ е първата печатна книга на новобългарски; „Житие…“ е автобиография
Петър Берон
„Рибен буквар“ (1824)
Първият български буквар
Неофит Рилски
„Болгарска грамматика“ (1835)
Просветител, първата граматика
Васил Априлов, Н. Палаузов
Габровско училище (1835)
Взаимно училище
Георги Раковски
„Горски пътник“
Революционна поема, идеолог на революционното дело
Петко Р. Славейков
Песни, басни, „Изворът на Белоногата“
Народностен поет, публицист
Любен Каравелов
„Българи от старо време“, „Мамино детенце“
Реалист; проза за бита и нравите, редактор на в. „Свобода“
Христо Ботев
„Хаджи Димитър“, „На прощаване“, „Обесването на Васил Левски“, „Борба“, „Към брата си“
Връх на революционната поезия; публицист във в. „Знаме“. Загива през 1876 г. в Врачанския Балкан
Васил Левски
Вътрешна революционна организация (ВРО)
Апостолът на свободата; обесен през 1873 г.
Христо Ботев: основни теми
„На прощаване“ (1868): прощаване на лирическия герой с майка си, избор на борбата. Тема за жертва и свобода.
„Хаджи Димитър“ (1873): героят е безсмъртен. „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира“. Мотив за безсмъртието; природата оплаква героя.
„Обесването на Васил Левски“ (1876): величие на Левски, народът се събужда.
„Борба“: антитеза на робство и свобода.
След Освобождението
1878 – началото на XX век
Иван Вазов (1850–1921) – народният поет
Иван Вазов
Роден
9 юли 1850, Сопот
Починал
22 септември 1921, София
Прозвище
Патриарха на българската литература
Основни творби
„Под игото“, „Епопея на забравените“, „Пряпорец и гусла“, „Хъшове“
Направление
романтизъм, реализъм
Поезия: „Епопея на забравените“ (цикъл от оди: „Левски“, „Паисий“, „Бачо Киро“, „Раковски“, „Опълченците на Шипка“), „Българският език“, „Отечество любезно“, „Дядо Йоцо гледа“.
Роман: „Под игото“ (написан в Одеса 1887–88, издаден 1889–90) – Бяла черква, Бойчо Огнянов, Рада Госпожина, Кириак Стефчов; въстанието от 1876 г.
Повести и разкази: „Нова земя“, „Чичовци“, „Немили-недраги“, „Една българка“.
Драма: „Хъшове“ (1894), „Към пропаст“.
„Под игото“. Жанр: роман-епопея. Въстанието е историческият фон, но централни са хората и българското достойнство. Антитези: Огнянов (идеалист) и Стефчов (себелюбие), героична и битова линия.
Други автори
Автор
Произведения
Алеко Константинов
„Бай Ганьо“ (1895) – сатира за нравите на новите „европейци“; „До Чикаго и назад“
Пенчо Славейков
„Епически песни“, „Сън за щастие“, „Кървава песен“; кръг „Мисъл“, идеи за модернизиране на поезията
Пейо Яворов
„Безсъници“, „Подир сенките на облаците“, „В часът на синята мъгла“; драми „В полите на Витоша“, „Когато гръм удари“
Димчо Дебелянов
„Да се завърнеш в бащината къща“, „Черна песен“, „Сиромашка молитва“
Христо Смирненски
„Зимни вечери“, „Цветарка“, „Червените ескадрони“, „Да бъде ден!“
Йордан Йовков
„Старопланински легенди“, „Жетварят“, „Серафим“, „Шибил“, „Чифликът край границата“, „Песента на колелата“
Елин Пелин
„Гераците“ (роман), „Ян Бибиян“, „Пижо и Пендо“, „Андрешко“, „Косачи“
ХХ век
Между войните и след тях
Николай Лилиев – символист: „Птици в клетка“, „Лунна соната“, „Есенен ден“.
Теодор Траянов, Емануил Попдимитров – символизъм.
Елисавета Багряна – „Вечната и святата“, „Звезда на моряка“, „Сърце човешко“. Женска емоционалност, свободен дух.
Атанас Далчев – „Прозорец“, „Париж“, „Стихотворения“. Модернист, „Прозорец“ – зареждане на малкото с дълбок смисъл.
Никола Вапцаров – „Моторни песни“ (1940): „Вяра“, „Песен за човека“, „Прощално“. Тема за работника и вярата.
Димитър Димов – „Тютюн“ (1951), „Осъдени души“. Роман за трагедията на личността.
Димитър Талев – тетралогия „Железният светилник“, „Преспанските камбани“, „Илинден“, „Гласовете ви чувам“.
Йордан Радичков – „Свирепо настроение“, „Ние, врабчетата“; фолклорен абсурд, голяма сила на фантазията.
Ивайло Петров – „Хайка за вълци“; Павел Вежинов – „Нощем с белите коне“, „Бариерата“. Андрей Гуляшки – „Златното руно“ (Аврам Тошков).
Омировите поеми са в основата на европейската литература. „Илиада“ разказва за гнева на Ахил през десетата година на Троянската война. „Одисея“ разказва за завръщането на Одисей в Итака.
„Одисея“
„Одисея“
Жанр
епическа поема
Състав
24 песни, около 12 000 стиха
Герой
Одисей, цар на Итака
Тема
завръщането у дома (10 г. пътуване след 10 г. война)
Покровителка
Атина
Враг
Посейдон (заради ослепения Полифем)
Верни
Пенелопа, Телемах, пастирът Евмей, кучето Аргос
Накратко
След падането на Троя Одисей е задържан десет години от бури, чудовища и богове.
Вкъщи Пенелопа отказва женихите и уж тъче покров, който нощем разплита.
Телемах тръгва да търси вест за баща си.
Одисей е приет от феаките, разказва за скитанията си и се връща в Итака като просяк.
Убива женихите, а Пенелопа го познава по тайната на леглото им.
Фиг. 13. Пътят на Одисей от Троя до Итака (последователност на спирките; не е географска карта).
Известни епизоди
Епизод
Какво се случва
Лотофагите
Ядящите лотос забравят дома си
Циклопът Полифем
Одисей го ослепява и се представя като „Никой“
Кирка
Магьосницата превръща спътниците му в свине
Хадес
Среща сянката на майка си и на пророка Тиресий
Сирените
Привързан е към мачтата, за да чуе песента им
Сцила и Харибда
Минава между чудовището и водовъртежа
Калипсо
Нимфата го задържа седем години на остров Огигия
Производни и наследство на „Одисея“
Област
Производно
Думи и изрази
одисея (дълго приключение), ментор (наставник; Атина приема образа на Ментор), сирена, между Сцила и Харибда, лотос (забрава), Итака (цел на пътя), Циклоп
Данте
„Божествена комедия“, Ад, песен XXVI: Одисей като търсач на знание, който плава отвъд Херкулесовите стълбове
Алфред Тенисън
„Улис“ (1833), стихотворение за желанието да се продължи пътят
Константинос Кавафис
„Итака“ (1911): важен е пътят, не пристигането
Джеймс Джойс
„Улис“ (1922): един ден от живота на Леополд Блум в Дъблин (16 юни 1904) по схемата на „Одисея“
Никос Казандзакис
„Одисея“ (1938): продължение в стих, героят тръгва отново
Дерек Уолкот
„Омирос“ (1990): епос, пренесен в Карибите
Маргарет Атууд
„Пенелопиада“ (2005): историята, разказана от Пенелопа
„Престъпление и наказание“, „Идиот“, „Братя Карамазови“
Лев Толстой
Русия, 1828–1910
„Война и мир“, „Ана Каренина“
Антон Чехов
Русия, 1860–1904
„Вишнева градина“, „Три сестри“, разкази
Марк Твен
САЩ, 1835–1910
„Том Сойер“, „Хъкълбери Фин“
Франц Кафка
Чехия/Австрия, 1883–1924
„Процесът“, „Превръщането“
Ърнест Хемингуей
САЩ, 1899–1961
„Старецът и морето“, „Сбогом на оръжията“
Антоан дьо Сент-Екзюпери
Франция, 1900–1944
„Малкият принц“
Джордж Оруел
Англия, 1903–1950
„1984“, „Животинска ферма“
Михаил Булгаков
Русия, 1891–1940
„Майстора и Маргарита“
Габриел Гарсия Маркес
Колумбия, 1927–2014
„Сто години самота“ (1967)
Как се свързват с българската литература. Вазов и Ботев са повлияни от романтизма (Байрон, Юго), Яворов и Лилиев – от френския символизъм, а Йовков често се сравнява с Чехов по лиризма на разказа.
Провери се
Отговорите се показват при натискане.
Колко букви и колко гласни звука има в българската азбука?30 букви; 6 гласни звука (а, ъ, о, у, е, и).Кога се пише -ът/-ят и кога -а/-я?-ът/-ят – когато думата е подлог (замества „той“); -а/-я – във всички други случаи.Кои са елементите на сюжета?Експозиция, завръзка, кулминация, развръзка.Кой е авторът на „История славянобългарска“ и кога е написана?Паисий Хилендарски, 1762 г.Кои са главните произведения на Ботев?„Хаджи Димитър“, „На прощаване“, „Обесването на Васил Левски“, „Борба“.Кой е написал „Бай Ганьо“?Алеко Константинов (1895).Кой роман на Вазов описва Априлското въстание?„Под игото“ (1889–90).Кои са трите литературни рода?Епика, лирика, драма.Колко песни има „Одисея“ и кой е главният герой?24 песни; Одисей, цар на Итака, който се връща у дома след Троянската война.Кой роман на Джойс е построен по схемата на „Одисея“?„Улис“ (1922).Какво е метафора?Скрито сравнение, при което свойство на един предмет се пренася върху друг без „като“.Назови автори на символизма у нас.Яворов, Дебелянов, Лилиев, Траянов.