Обобщение на основните знания от училище: светът и България
Историята е наука за миналото на хората. Тя се дели на периоди според важни събития. Източниците са веществени (археологически находки), писмени (летописи, документи) и устни (предания).
Ранните цивилизации възникват в плодородни речни долини, където земеделието дава излишък от храна и позволява разделение на труда.
| Цивилизация | Река | Период | Постижения |
|---|---|---|---|
| Месопотамия (Шумер, Акад, Вавилон, Асирия) | Тигър и Ефрат | от ок. 3500 г. пр. Хр. | Клинопис, колело, градове-държави, Законите на Хамурапи (ок. 1754 г. пр. Хр.) |
| Древен Египет | Нил | от ок. 3100 г. пр. Хр. | Йероглифи, папирус, пирамиди, календар, мумификация |
| Индия | Инд и Ганг | от ок. 2500 г. пр. Хр. | Планирани градове (Мохенджо-Даро), нулата, индуизъм, будизъм |
| Древен Китай | Хуанхъ и Яндзъ | от ок. 2000 г. пр. Хр. | Хартия, коприна, барут, компас, Великата стена |
| Финикия | Средиземно море | ок. 1200 г. пр. Хр. | Първата азбука, морска търговия, Картаген |
Египтяните вярват в задгробен живот. Затова строят пирамиди-гробници (при Гиза) и мумифицират телата. Религията е многобожна (Ра, Озирис, Изида).
Гърците не са единна държава, а множество самостоятелни полиси. Общото е езикът, религията и игрите. Те създават основите на европейската култура.
| Атина | Спарта |
|---|---|
| Демокрация: народно събрание, граждани гласуват (без жени, роби и чужденци) | Олигархия: двама царе, съвет на старейшините, ефори |
| Търговия, флот, изкуство, философия | Военно общество, строго възпитание (агоге), илоти |
| Реформатори: Солон, Клистен, Перикъл | Законодател: Ликург |
| Година | Събитие |
|---|---|
| 776 г. пр. Хр. | Първи Олимпийски игри |
| 490 г. пр. Хр. | Битка при Маратон: гърците побеждават персите на Дарий |
| 480 г. пр. Хр. | Термопили (Леонид), морска победа при Саламин |
| 431–404 г. пр. Хр. | Пелопонеска война: Спарта побеждава Атина |
| 336–323 г. пр. Хр. | Александър Македонски създава огромна империя. След смъртта му тя се разпада и започва елинизмът |
Култура: философи Сократ, Платон, Аристотел; историци Херодот и Тукидид; лекар Хипократ; математици Питагор, Евклид, Архимед; драматурзи Есхил, Софокъл, Еврипид; архитектура с дорийски, йонийски и коринтски колони; Партенонът на Акропола.
Според преданието Рим е основан от Ромул през 753 г. пр. Хр. След изгонването на последния цар (509 г. пр. Хр.) настъпва републиката. Рим покорява Италия, а после води Пунически войни с Картаген (264–146 г. пр. Хр.). Ханибал преминава Алпите със слонове, но е победен при Зама през 202 г. Картаген е разрушен.
| Година | Събитие |
|---|---|
| 73–71 г. пр. Хр. | Въстание на Спартак (тракиец) |
| 44 г. пр. Хр. | Убийство на Юлий Цезар |
| 27 г. пр. Хр. | Октавиан получава титлата Август и става първи император |
| I–II в. | Върхът на империята: Траян (границите най-големи), Адриан |
| 313 г. | Миланският едикт на Константин I разрешава християнството |
| 330 г. | Столица става Константинопол |
| 380 г. | Християнството е държавна религия (при Теодосий I) |
| 395 г. | Разделяне: Западна и Източна (Византия) империя |
| 476 г. | Одоакър сваля Ромул Августул. Край на Западната империя |
Наследство: римско право, латински език, пътища, акведукти, Колизеум, Пантеон, юлианският календар, цифрите I, V, X.
Траките живеят на Балканите от третото хилядолетие пр. Хр. Известни са със златните си съкровища (Панагюрище, Вълчитрън), богатите гробници (Казанлък, Свещари) и вярата в Орфей и Дионис. Одриското царство е основано през V в. пр. Хр. (Терес, Ситалк, Севт III, столица Севтополис). През 46 г. римляните превръщат земите им в провинция Тракия.
Средновековието започва с падането на Западния Рим (476 г.) и свършва с превземането на Константинопол (1453 г.). Западна Европа е разпокъсана на феодални владения. Църквата има огромна роля. Византия пази римската и гръцка традиция.
| Година | Събитие |
|---|---|
| V–VII в. | Велико преселение: германи, славяни, хуни, българи, араби |
| 527–565 г. | Юстиниан I във Византия, кодекс на правото, храмът „Света София“ |
| 622 г. | Хиджра: начало на ислямското летоброене. Арабският халифат се разраства |
| 800 г. | Карл Велики е коронясан за император на франките |
| 843 г. | Верденски договор: разделяне на Франкската държава (основа на Франция, Германия, Италия) |
| 1054 г. | Голямата схизма: католици и православни |
| 1096–1270 г. | Кръстоносни походи към Светите земи. Четвъртият (1204) превзема Константинопол |
| 1215 г. | Великата харта на свободите в Англия |
| 1347–1351 г. | Чумата („Черната смърт“) убива около една трета от Европа |
| 1337–1453 г. | Стогодишна война между Англия и Франция (Жана д’Арк) |
| 1453 г. | Османците на Мехмед II превземат Константинопол |
Ренесансът (XIV–XVI в.) възражда античното познание и поставя човека в центъра (хуманизъм). Най-известни са Леонардо да Винчи, Микеланджело, Рафаел. Книгопечатането на Гутенберг (ок. 1450) разпространява знанията.
| Година | Събитие | Значение |
|---|---|---|
| 1492 | Колумб достига Америка | Начало на Великите географски открития и колонизацията |
| 1498 | Васко да Гама стига до Индия по море | Нов търговски път |
| 1519–1522 | Магелан (експедицията му) обикаля света | Доказана кълбовидност на Земята |
| 1517 | Мартин Лутер: 95 тези | Реформация, протестантство |
| 1618–1648 | Тридесетгодишна война | Вестфалски мир |
| 1688 | Славна революция | Парламентът ограничава краля в Англия |
| XVIII в. | Просвещение; Индустриална революция | Разум и права; парна машина, фабрики |
| 1776 | Декларация за независимост на САЩ | Първата съвременна република |
| 1789 | Френска революция (14 юли) | „Свобода, равенство, братство“; Декларация на правата на човека |
| 1804–1815 | Наполеон I | Граждански кодекс; край при Ватерло (1815) |
Индустриалната революция ражда нови класи (буржоазия и работници), градове и железници, но и тежки условия на труд.
| Година | Събитие |
|---|---|
| 1848 | „Пролетта на народите“, революции в Европа |
| 1861 / 1871 | Обединение на Италия (Гарибалди, Кавур) и Германия (Бисмарк) |
| 1861–1865 | Гражданска война в САЩ, отмяна на робството (Ейбрахам Линкълн) |
| 1914–1918 | Първа световна война |
| 1917 | Октомврийска революция в Русия (Ленин), от 1922 г. СССР |
| 1929–1933 | Голямата депресия |
| 1922 / 1933 | Мусолини в Италия, Хитлер идва на власт в Германия |
| 1939–1945 | Втора световна война |
| 1945 | ООН |
| 1947–1991 | Студена война |
| 1989–1991 | Падане на Берлинската стена; разпад на СССР |
| 1993 | Създаване на Европейския съюз |
| Първа световна война | Втора световна война | |
|---|---|---|
| Период | 1914–1918 | 1939–1945 |
| Повод | Атентат в Сараево над ерцхерцог Франц Фердинанд (28 юни 1914) | Нападение на Германия над Полша (1 септември 1939) |
| Блокове | Антанта (Франция, Великобритания, Русия, САЩ) срещу Централни сили (Германия, Австро-Унгария, Османска империя, България) | Съюзници (СССР, САЩ, Великобритания, Франция) срещу Оста (Германия, Италия, Япония) |
| Ключови моменти | Окопна война, Вердюн, подводници | Холокост, Пърл Харбър (1941), Сталинград (1943), Нормандия (1944), атомните бомби (август 1945) |
| Край | Версайски договор (1919) | Капитулация на Германия (май 1945) и Япония (2 септември 1945) |
Българите на Аспарух преминават Дунав и сключват съюз със славянските племена. Византия признава държавата с договор през 681 г. Вътрешното устройство е ханска власт със знатни боляри.
| Владетел | Година | Основни дела |
|---|---|---|
| Аспарух | 681 | Основава държавата |
| Тервел | 701–721 | Помага на Византия и през 718 г. разгромява арабите край Константинопол |
| Крум | 803–814 | Победа над Никифор I (811), разширява държавата, първи писани закони |
| Омуртаг | 814–831 | Укрепва държавата, строи, мирен договор с Византия |
| Борис I | 852–889 | Покръстване през 864 г., приема славянската писменост, домакин на учениците на Кирил и Методий |
| Симеон Велики | 893–927 | Златен век, Преславска книжовна школа, победа при Ахелой (917), титла „цар“, патриаршия |
| Петър I | 927–969 | Дълъг мир, богомилство |
| Самуил | 997–1014 | Столица Охрид, война с Василий II, битка при Беласица (1014) |
След смъртта на Самуил Василий II „Българоубиец“ ослепява хиляди български пленници. Държавата пада през 1018 г.
| Владетел | Година | Основни дела |
|---|---|---|
| Асен и Петър | 1185–1197 | Въстание срещу Византия, възстановяване на царството |
| Калоян | 1197–1207 | Уния с папата, победа над кръстоносци при Одрин (1205) |
| Иван Асен II | 1218–1241 | Победа при Клокотница (1230), най-големи граници от Адриатическо до Черно море |
| Иван Александър | 1331–1371 | Културен разцвет (Търновска книжовна школа), но държавата се разпада на две |
| Иван Шишман | 1371–1395 | Последният търновски цар |
Търново пада през 1393 г., Видин през 1396 г. след битката при Никопол.
Под османска власт българите плащат данъци (харач), съществува кръвният данък (девширме) и принудителни изселвания. Българската книжнина се пази в манастирите (Рилски, Бачковски). Българите се занимават със занаяти и търговия.
| Година | Събитие |
|---|---|
| 1762 | „История славяноболгарска“ на Паисий Хилендарски: начало на Възраждането |
| 1824 | „Рибен буквар“ на д-р Петър Берон |
| 1835 | Първо светско училище в Габрово (Васил Априлов) |
| 1860 | Велики Великденски акт, борба за независима църква |
| 1870 | Султански ферман за Българската екзархия |
| 1873 | Обесването на Васил Левски в София (Левски е създател на ВРО, 1869) |
| 1876 | Априлско въстание (Гюро Бенковски, Панайот Волов), Батак; смъртта на Христо Ботев на Околчица (20 май) |
| 1877–1878 | Руско-турска война: Шипка, Плевен |
| 3 март 1878 | Санстефански мир: Освобождение. Берлинският конгрес (юли) намалява България |
| Дата | Събитие |
|---|---|
| 16 април 1879 | Търновска конституция; Александър Батенберг, първи княз |
| 6 септември 1885 | Съединение на Княжество България с Източна Румелия; Сръбско-българска война, победа при Сливница |
| 22 септември 1908 | Обявена независимост, Фердинанд става цар |
| 1912–1913 | Балкански войни, Междусъюзническа война; „национална катастрофа“ |
| 1915–1918 | Участие в Първата световна война; Ньойски договор (1919) |
| 1940 | Крайовска спогодба: връщане на Южна Добруджа |
| 1943 | Спасяване на българските евреи; смърт на Борис III |
| 9 септември 1944 | Преврат, установяване на комунистическа власт; 1946 – република |
| 1954–1989 | Тодор Живков начело на държавата |
| 10 ноември 1989 | Край на еднопартийната власт; 1991 – нова демократична конституция |
| 2004 / 2007 | Членство в НАТО и в ЕС |
| 1 януари 2026 | Присъединяване към еврозоната |
| Период | Владетели |
|---|---|
| Първо царство | Аспарух, Тервел, Крум, Омуртаг, Борис I, Симеон, Петър, Самуил |
| Второ царство | Асеневци (Асен, Петър, Калоян, Иван Асен II), Иван Александър, Иван Шишман |
| Нова България | Александър I Батенберг, Фердинанд, Борис III, Симеон II |
681 г., хан Аспарух.
Края на IX – началото на X в., цар Симеон.
1018 г. и 1396 г. (Търново 1393 г.).
1 септември 1939 – 2 септември 1945.
Падане на Западна Римска империя и на Константинопол.
6 септември 1885 г. и 22 септември 1908 г.
3 март 1878 г. (Санстефански мир).
Демокрация в Атина, олигархия в Спарта.