Музика
От училищния курс: теория, инструменти, епохи и българска музика
Музиката е изкуство, което изразява мисли и чувства чрез звуци. Тя има четири основни свойства на тона и три основни елемента: мелодия (последователност от тонове), ритъм (подредба на звуците във времето) и хармония (едновременно звучене на тонове).
1. Нотно писмо
Нотите се записват на петолиние, чиито линии и междулиния се броят отдолу нагоре. Ключът определя кои тонове са на линиите.
Клавиатура на пианото
Втората линия е тонът сол. За високи гласове и инструменти.
Четвъртата линия е тонът фа. За ниски гласове и инструменти.
Диез ♯ повишава с полутон, бемол ♭ понижава с полутон, бекар ♮ отменя.
| Нота | Стойност | Брой в цяла | Пауза със същата стойност |
|---|---|---|---|
| Цяла | 4 четвъртини | 1 | цяла |
| Половинка | 2 четвъртини | 2 | половинна |
| Четвъртина | 1 четвъртина | 4 | четвъртинна |
| Осминка | ½ четвъртина | 8 | осминкова |
| Шестнайсетинка | ¼ четвъртина | 16 | шестнайсетинкова |
Точка след нота я удължава с половината от стойността ѝ (половинка с точка = 3 четвъртини). Лига свързва две еднакви по височина ноти в един по-дълъг тон.
2. Ритъм и размер
Метрум е равномерното редуване на силни и слаби времена. Такт е отрязъкът между две тактови черти. Размерът се пише като дроб: горното число показва броя на времената в такта, долното – вида нота за едно време (4 = четвъртина, 8 = осминка).
| Размер | Времена | Ударения | Пример |
|---|---|---|---|
| 2/4 | 2 | силно – слабо | марш, полка |
| 3/4 | 3 | силно – слабо – слабо | валс |
| 4/4 | 4 | силно – слабо – средно – слабо | повечето песни |
| 6/8 | 2 групи по 3 осмини | два акцента | тарантела, люлчина песен |
3. Гами и тоналности
Гамата е поредица от тонове, подредени по височина. Разстоянието между два тона е интервал: прима (1), секунда (2), терца (3), кварта (4), квинта (5), секста (6), септима (7), октава (8).
| Гама | Строеж (т = тон, п = полутон) | Звучене |
|---|---|---|
| Мажорна | т т п т т т п | светло, ведро |
| Естествена минорна | т п т т п т т | тъжно, замислено |
| Хроматична | 12 полутона | напрегнато, преливащо |
Акорд са три или повече различни тона, които звучат едновременно. Трезвучието (1-3-5 на гамата) е най-простият акорд. Мажорното трезвучие има голяма терца, минорното – малка.
Квинтов кръг
Всяка мажорна тоналност има релативна минорна със същите знаци, която започва три полутона по-надолу (до мажор – ла минор).
4. Темпо и динамика
| Област | Обозначение | Значение |
|---|---|---|
| Темпо | Largo | много бавно, широко |
| Adagio | бавно | |
| Andante | ходово, умерено бавно | |
| Moderato | умерено | |
| Allegro | бързо, оживено | |
| Presto | много бързо | |
| Динамика | pp (pianissimo) | много тихо |
| p (piano) | тихо | |
| mp | умерено тихо | |
| mf | умерено силно | |
| f (forte) | силно | |
| ff (fortissimo) | много силно | |
| Промени | crescendo | постепенно по-силно |
| diminuendo | постепенно по-тихо | |
| accelerando | ускорявайки | |
| ritardando | забавяйки | |
| Щрихи | legato | свързано |
| staccato | откъснато, късо | |
| fermata | задържане на тона |
Темпото се измерва точно в удари в минута (BPM): например Andante е около 76–108, Allegro около 120–156.
5. Човешки гласове
| Глас | Пол | Особености |
|---|---|---|
| Сопран | женски | най-висок глас |
| Мецосопран | женски | между сопран и алт |
| Алт | женски | най-нисък женски глас |
| Тенор | мъжки | най-висок мъжки глас |
| Баритон | мъжки | между тенор и бас |
| Бас | мъжки | най-нисък глас |
Хорът най-често е четиригласен (сопран, алт, тенор, бас). Пеенето без съпровод е а капела. Един изпълнител е солист; двама образуват дует, трима – трио, четирима – квартет.
6. Инструменти и оркестър
| Група | Начин на звукоизвличане | Инструменти |
|---|---|---|
| Струнно-лъкови | триене на струни с лък | цигулка, виола, виолончело, контрабас |
| Дървени духови | въздух през тръба или език | флейта, обой, кларинет, фагот |
| Медни духови | вибрация на устните в мундщук | тромпет, валдхорн, тромбон, туба |
| Ударни | удар | тимпани, барабан, чинели, триъгълник, ксилофон |
| Клавишни | натискане на клавиши | пиано, орган, клавесин |
| Народни (български) | различни | гайда, кавал, гъдулка, тамбура, тъпан, зурна |
7. Форми и жанрове
Вокални жанрове
Песен; ария (соло в опера); опера (драматично произведение, изпято с оркестър); оперета и мюзикъл (с говорими диалози); ораторията и кантатата (за хор, солисти и оркестър); меса и реквием (църковни).
Инструментални жанрове
| Жанр | Състав | Особености |
|---|---|---|
| Симфония | оркестър | 4 части: бърза, бавна, менует или скерцо, бърза |
| Концерт | солов инструмент и оркестър | 3 части |
| Соната | един или два инструмента | 3–4 части |
| Увертюра | оркестър | увод към опера или балет |
| Сюита | различни | серия от кратки, често танцови пиеси |
| Фуга | няколко гласа | темата се повтаря в различните гласове |
| Балет | оркестър и танц | сюжет, разказан чрез танц и музика |
един глас, без съпровод
мелодия с акомпанимент
няколко равноправни мелодии
Песенни форми: двучастна A–B, тричастна A–B–A, рондо A–B–A–C–A (основната тема се връща между епизодите).
8. Епохи и композитори
| Епоха | Години | Черти | Композитори |
|---|---|---|---|
| Барок | 1600–1750 | полифония, украси, орган и клавесин | Й. С. Бах, Г. Ф. Хендел, А. Вивалди |
| Класицизъм | 1750–1820 | ясна форма, баланс; симфония, соната | Й. Хайдн, В. А. Моцарт, Л. ван Бетовен |
| Романтизъм | 1820–1900 | чувства, национални теми, програмна музика | Шуберт, Шопен, Лист, Верди, Вагнер, Чайковски |
| 20. век | след 1900 | нови хармонии и ритми, джаз, експерименти | Дебюси, Стравински, Прокофиев, Гершуин |
| Композитор | Страна | Творби |
|---|---|---|
| Йохан Себастиан Бах | Германия | „Бранденбургски концерти“, „Токата и фуга ре минор“ |
| Антонио Вивалди | Италия | „Четирите годишни времена“ |
| Волфганг Амадеус Моцарт | Австрия | „Малка нощна музика“, „Вълшебната флейта“, „Реквием“ |
| Лудвиг ван Бетовен | Германия | 9 симфонии (в 9-а е „Ода на радостта“), „Лунна соната“, „За Елиза“ |
| Фредерик Шопен | Полша | валсове, полонези, ноктюрни |
| Петър Илич Чайковски | Русия | „Лебедово езеро“, „Лешникотрошачката“ |
| Джузепе Верди | Италия | „Травиата“, „Аида“, „Риголето“ |
9. Българска музика
Народна музика
Фолклорни области: Шопска, Тракийска, Родопска, Пиринска, Добруджанска, Северняшка. Жанрове: обредни песни (коледарски, лазарски, сурвакарски), трудови, любовни, хайдушки песни, ръченици и хора. Типични черти: неравноделни размери, богати украси и (особено в Шопския край и Пирин) двугласие.
Композитори и изпълнители
| Име | Известно с |
|---|---|
| Добри Христов | един от основоположниците на българската професионална музика; хорови и църковни творби; събирач на фолклор |
| Панчо Владигеров | „Българска рапсодия Вардар“, „Седем български симфонични танца“, пиано и симфонична музика |
| Петко Стайнов | хорови и симфонични творби с фолклорни елементи |
| Филип Кутев | основател на Ансамбъла за народни песни и танци, обработки на фолклор |
| Георги Атанасов | първата българска опера „Борислав“ |
| Борис Христов | световно известен бас |
| Гена Димитрова, Райна Кабаиванска | известни оперни сопрани |
Църковното пеене в България следва византийската традиция. Водеща оперна сцена е Софийската опера. Държавният химн „Мила Родино“ е с музика на Цветан Радославов. „Върви, народе възродени“ е песен за народните будители с музика на Панайот Пипков.