Енциклопедичен преговор на основното от училище. Датите са ориентировъчни.
Изобразителното изкуство създава образи, които се възприемат със зрението: чрез рисуване, оцветяване, печат или моделиране на материал. Художникът подрежда изразни средства (линия, форма, цвят, светлосянка, текстура) в композиция и чрез нея предава впечатление, идея или чувство.
Основните видове са живопис, графика и скулптура. Към тях се добавят архитектурата, приложните изкуства и дизайнът, които съчетават красотата с практическа употреба.
| Вид | Какво е | Материали | Примери |
|---|---|---|---|
| Живопис | Изображение с бои върху повърхност | платно, дърво, хартия, стена | Мона Лиза, Звездна нощ |
| Графика | Изображение чрез линия, щрих и петно, често размножавано с печат | хартия, туш, молив, печатни плочи | гравюри, плакати, илюстрации |
| Скулптура | Обемни изображения: кръгла пластика и релеф | камък, мрамор, бронз, глина, дърво | Давид, Венера Милоска |
| Архитектура | Изкуство на сградите и пространството | камък, тухла, бетон, стъкло | Партенон, Нотр Дам |
| Приложни изкуства | Красиви предмети за употреба | керамика, текстил, метал, стъкло | Панагюрско златно съкровище |
| Дизайн | Форма, която следва функцията | различни | мебели, шрифтове, опаковки |
Линията очертава контур, показва движение и посока. Видове: права, крива, ломена, прекъсната, тънка, дебела. Много точки образуват повърхност.
Плоска (2 измерения) или обемна (3). Геометрична (кръг, квадрат, триъгълник) или свободна, органична.
Качеството на повърхността: гладка, грапава, мека, твърда. Може да е осезаема или изобразена.
Преходът от светло към тъмно създава усещане за обем. При осветен предмет се различават светлина, полусянка, собствена сянка, отсянка (отразена светлина от околните предмети) и хвърлена сянка върху повърхността.
Линейна перспектива (въведена в Ренесанса): успоредните линии, които се отдалечават, се събират в изчезваща точка на линията на хоризонта, а предметите намаляват. Въздушна перспектива: далечното става по-бледо, по-синкаво и с по-неясни контури. Обратна перспектива е характерна за иконите: линиите се разширяват навътре, за да се издигне образът пред зрителя.
Подредба на елементите в рамката. Може да е симетрична или асиметрична, статична (спокойна, хоризонтали и вертикали) или динамична (диагонали и движение). Основни понятия: център на вниманието, главно и второстепенно, равновесие, ритъм, контраст, единство.
Основни цветове: червено, жълто, синьо. Не се получават чрез смесване.
Съставни цветове са смес от два основни: оранжево (червено + жълто), зелено (жълто + синьо), виолетово (синьо + червено).
Допълнителни (контрастни) цветове са тези, които стоят един срещу друг в кръга: червено и зелено, оранжево и синьо, жълто и виолетово. Съседни цветове образуват хармонична гама.
| Понятие | Значение |
|---|---|
| Нюанс | Самият цвят (червен, син, зелен). |
| Наситеност | Чистота на цвета. Смесването със сиво я намалява. |
| Светлина (яркост) | Колко е светъл или тъмен. Добавянето на бяло осветлява, на черно затъмнява. |
| Топли цветове | Червено, оранжево, жълто. Изглеждат по-близо и по-активни. |
| Студени цветове | Синьо, зелено, виолетово. Изглеждат по-далече и по-спокойни. |
| Ахроматични цветове | Бяло, черно и сивите. Нямат нюанс. |
| Колорит | Общото цветово звучене на картината. |
| Жанр | Тема | Известен пример |
|---|---|---|
| Портрет | Образ на конкретен човек; автопортрет е образът на самия художник | Мона Лиза |
| Пейзаж | Природа, селище или град; марина е морски пейзаж | Впечатление, изгряващо слънце |
| Натюрморт | Неодушевени предмети: плодове, цветя, съдове | Слънчогледите на Ван Гог |
| Битов жанр | Сцени от всекидневния живот | Картини на Иван Мърквичка |
| Исторически жанр | Събития от историята, митове и библейски сюжети | Свободата води народа |
| Анимализъм | Животните като основна тема | Сините коне на Франц Марк |
| Техника | Характер |
|---|---|
| Акварел | Прозрачни водни бои върху хартия. Светлото е бялата хартия. |
| Гваш | Непрозрачни водни бои с бяло, матови, покриващи. |
| Темпера | Пигмент със свързващо вещество от жълтък; основна за иконите. |
| Маслени бои | Пигмент в ленено масло; бавно съхне, позволява плавни преходи и лазури. |
| Пастел | Сухи пигментни пръчки, мек и наситен цвят. |
| Молив, въглен, туш | Рисуване със щриховане и тониране. Въгленът дава меки тъмни тонове. |
| Фреска | Боя върху мокра мазилка (стенопис). |
| Мозайка | Изображение от къс камък, смалт или стъкло. |
| Скулптура | Моделиране (глина, гипс), дялане (камък, дърво), отливане (бронз). |
Графиката се печата от плоча (клише). Според мястото на боята има три основни групи.
Ренесансът („възраждане“) връща интереса към античността. Художниците изучават анатомия и перспектива и стават известни творци, не само занаятчии. В Италия се оформя идеалът за „универсален човек“, какъвто е Леонардо.
Импресионистите улавят мигновеното впечатление от светлината и атмосферата. Цветовете не се смесват върху палитрата, а се полагат един до друг на отделни щрихове, за да се смесят в окото на зрителя.
| Период | Основни черти | Примери |
|---|---|---|
| Праистория | Пещерна живопис, култови фигурки | Алтамира, Ласко, Венера Вилендорфска |
| Древен Египет | Строги канони: глава в профил, тяло анфас; пирамиди и храмове | Пирамидите в Гиза, маската на Тутанкамон |
| Антична Гърция | Хармония, красота, правилни пропорции | Партенон, Мирон (Дискобол), Фидий, Венера Милоска |
| Древен Рим | Реалистичен портрет, арка, купол, акведукти | Колизеум, Пантеон |
| Византия | Духовност, мозайки, икони, златен фон, обратна перспектива | Света София, Равена |
| Готика | Островърхи сводове, високи катедрали, витражи | Нотр Дам |
| Ренесанс | Хуманизъм, перспектива, анатомия | Леонардо, Микеланджело, Рафаел |
| Барок | Движение, драматизъм, силен контраст светлина и сянка | Караваджо, Рембранд, Рубенс, Вермеер |
| Класицизъм | Строгост и яснота по античен образец | Жак-Луи Давид |
| Романтизъм | Чувства, драма, природа, свобода | Дьолакроа, Гоя, Търнър |
| Реализъм | Правдиво изобразяване на обикновения живот | Курбе, Миле |
| Постимпресионизъм | Личен израз, цветът и формата като чувство | Ван Гог, Сезан, Гоген |
| Фовизъм, експресионизъм | Ярки чисти цветове, деформация за по-силен израз | Матис, Мунк |
| Кубизъм | Геометрично разлагане на формата, няколко гледни точки | Пикасо, Брак |
| Сюрреализъм | Сънища и подсъзнание | Дали, Магрит |
| Абстракционизъм | Без разпознаваем предмет; цвят, линия, форма | Кандински, Малевич, Мондриан |
| Поп арт | Масова култура, реклама, серийност | Анди Уорхол |
| Произведение | Автор | Година | Стил |
|---|---|---|---|
| Венера Милоска | неизвестен гръцки скулптор | ок. 130–100 г. пр. Хр. | Антика (хеленизъм) |
| Тайната вечеря | Леонардо да Винчи | 1495–1498 | Ренесанс |
| Мона Лиза | Леонардо да Винчи | ок. 1503–1519 | Ренесанс |
| Давид | Микеланджело | 1501–1504 | Ренесанс |
| Сътворението на Адам | Микеланджело | ок. 1511 | Ренесанс |
| Нощна стража | Рембранд | 1642 | Барок |
| Момичето с перлена обица | Ян Вермеер | ок. 1665 | Барок |
| Свободата води народа | Йожен Дьолакроа | 1830 | Романтизъм |
| Впечатление, изгряващо слънце | Клод Моне | 1872 | Импресионизъм |
| Звездна нощ | Винсент ван Гог | 1889 | Постимпресионизъм |
| Викът | Едвард Мунк | 1893 | Експресионизъм |
| Черен квадрат | Казимир Малевич | 1915 | Абстракционизъм |
| Постоянство на паметта | Салвадор Дали | 1931 | Сюрреализъм |
| Герника | Пабло Пикасо | 1937 | Кубизъм |
Българската художествена традиция започва от тракийското и прабългарското изкуство, развива се през Средновековието в стенописи и икони, а в Възраждането през XIX в. се появява светска живопис.
| Период | Характеристика | Имена и паметници |
|---|---|---|
| Тракийско | Злато, гробници, стенописи | Панагюрско златно съкровище (IV–III в. пр. Хр.), Казанлъшка гробница |
| Ранно Средновековие | Скален релеф, керамика | Мадарски конник (VIII в.), Преславска керамична икона |
| Средновековие | Стенописи, икони, манастири | Боянска църква (1259), Ивановски скални църкви, Рилски манастир |
| Възраждане | Иконописни школи; преход към светска живопис | Тревненска, Самоковска, Тетевенска школа; Захарий Зограф, Станислав Доспевски |
| След Освобождението | Връзка с европейските школи | Иван Мърквичка, Антон Митов, Йосиф Обербауер |
| XX век | Модерна живопис и скулптура | Владимир Димитров – Майстора, Златю Бояджиев, Цанко Лавренов, Дечко Узунов, Иван Милев, Борис Георгиев; скулптори Андрей Николов, Иван Лазаров |
| Термин | Значение |
|---|---|
| Колорит | Цялостното цветово звучене на произведение. |
| Палитра | Дъска за смесване на бои; също набор от цветове, които използва художникът. |
| Щрих | Линия или удар на четка, молив. |
| Релеф | Скулптурно изображение, което излиза от плоска основа. |
| Ктитор | Дарител, който финансира храм и често е изобразен в него. |
| Мозайка | Изображение от малки късове камък, смалт, стъкло. |
| Клише | Печатна плоча в графиката. |
| Тираж | Брой отпечатъци от една плоча. |
| Ескиз | Предварителна скица за бъдещо произведение. |
| Пленер | Работа на открито. |
Червено, жълто и синьо.
Оранжевото.
Акварелът е прозрачен и използва хартията за светли места; гвашът е непрозрачен и покрива.
Композиция от неодушевени предмети.
Леонардо да Винчи, Ренесанс.
Винсент ван Гог, постимпресионизъм.
Живопис върху мокра мазилка.
Светлина, мигновено впечатление, чисти цветове, рисуване на открито.
Възрожденски живописец, автор на стенописи в Рилския и Троянския манастир.
Успоредните линии се събират в изчезваща точка на линията на хоризонта.
Висок (дърворезба, линогравюра), дълбок (гравюра, офорт) и плосък (литография).
Дорийски, йонийски, коринтски.